Иде ли нов „Златен век“ за руската космонавтика?
На 12 април 1961 година Съюз на съветските социалистически републики сервират на обществото нова изненада – за пръв път човек съумява да излезе в галактическото пространство – Юрий Гагарин. Това име бързо се разгръща по цялата планета и се трансформира в знак на устрема на човечеството да превзема нови светове.
Изстрелването на “Коронас-Фотон ” при започване на 2009 година Дали това е симптом на възраждането на галактическата стратегия на Русия? Снимка: Телекомпания Звезда
Не всичко обаче, което се написа, приказва и споделя по това време в Източния блок за галактическата стратегия е стопроцентова истина. За разлика от галактическата стратегия на НАСА, която е отворена, програмата на Съюз на съветските социалистически републики е строго секретна. През 60-те и 70-те години се случват доста стартове на ракети, които приключват с неуспех, както и доста смъртни случаи. Повечето от тези стартове и смъртните случаи в никакъв случай не се афишират по малките екрани и радиата. Обратно, когато някой галактически план пожъне триумф, той незабавно се трансформира в знак на напредъка на комунистическото общество. И малко хора подозират какво става „ зад кулисите “ и какъв брой доста неуспеха има зад всеки един публично разгласен триумф.
Независимо от всичко това, триумфите са в действителност доста. Първи мъж в космоса, първа жена в космоса, първи уред, който снима противоположната страна на Луната, първото безпилотно кацане на Луната. Съюз на съветските социалистически републики за жалост губи своите позиции към края на 60-те и началото на 70-те години, когато губи лунната конкуренция и в никакъв случай не съумява да реализира сполучлива задача до повърхността на Марс. Но страната бързо стартира да се ориентира към това, в което е мощна – градеж на първите орбитални станции и безпилотни задачи до Венера. Появяват се станциите „ Салют “, „ Мир “.
През 80-те години обаче Михаил Горбачов показва „ Гласност “ и за пръв път стартира да се подвига завесата на цензурата. Лека-полека стартират да се загатват тези истини за неофициалните стартове и за неуспехите в космонавтиката, които до този миг биват укрити. Всичко това приключва с финален колапс през 1991 година, когато Съюз на съветските социалистически републики се разпада, а дружно с него и амбициозната галактическа стратегия. Новосъздадената Русия не е в положение да поддържа тогавашните амбициозни планове. Сложни галактически кораби в никакъв случай не политат. Никога не е сбъднат втори старт на съветска совалка, в никакъв случай не е осъществена пилотирана задача до Луната и Марс. Дори най-обикновени безпилотни марсоходи в този момент седят в хранилища, потънали в прахуляк, очаквайки по-добри времена. Времена, които може и да не настъпят скоро. Последната безпилотна марсианска експедиция до Марс през 1996 година приключва с неуспех заради отвод на ракетата.
Но от 2005 година насам бюджетът за галактически проучвания на Русия стартира още веднъж да се повишава. През 2006 година финансирането нараства с цели 30% и се чака да нараства последователно и през идните години. Това ни кара да си зададем въпроса – идват ли нови славни дни за съветската космонавтика? Ще се върне ли Русия там, където й е мястото – в космоса и планетите?
Вече се вижда активизирането на галактическата активност на Русия. През 2008 година бяха изведени спътници от системата ГЛОНАСС, които съставляват аналог на американската система GPS. В началото на 2009 година излетя първата съветска безпилотна експедиция от години насам, която ще учи Слънцето – „ Коронас-Фотон “. По-късно през годината се чака Русия да удвои продукцията на кораби „ Союз “ и „ Прогрес “ и по този начин екипажът на борда на „ Международната галактическа станция “ да бъде подсилен – това би бил първият връх, подложен в региона на пилотираната космонавтика от години! Очаква се и амбициозна задача до Марс и Фобос – „ Фобос-Грунт “, която може да излети още тази година. Планират се задачи до Луната – „ Луна-Глоб “, „ Чандраян-2 “ (съвместно с Индия) и Венера – „ Венера-Д “.
До 2020 година, когато Съединени американски щати ще изпратят хора до Луната още веднъж, Русия ще пожелае да построи нова обитаема орбитална станция, която да размени МКС, както и роботизирана лунна станция „ Лунен полигон “.
Дали Русия ще се оправи с всичко това?
Много е евентуално! Аз съм оптимист в това отношение. Днес Русия продължава да бъде водач в галактическите изстрелвания, като близо половината от всички галактически стартове в международен мащаб са нейни! Освен това обстановката се е трансформирала от Студената война насам. Търси се опция за интернационално съдействие. Ясно е, че една страна не би похарчила стотици милиарди долари за един галактически план, както е било преди време. Но доста страни, които си сътрудничат в границите на един план, биха си поделили средства и биха осъществили невъзможното. Това към този момент се потвърди посредством „ Международната галактическа станция “. И е на път да се потвърди отново, посредством „ Фобос-Грунт “, която ще бъде осъществена взаимно с Китай и още няколко страни, измежду които е и България. И посредством „ Чандраян-2 “ дружно с Индия.
Очакваме и имаме вяра!
